–Ш—Б—В–Њ—А–Є—П
 



»¬јЌ ћќ јЌќ¬ - Ќј—“ј¬Ќ» Џ“

»¬јЌ ћќ јЌќ¬ - Ќј—“ј¬Ќ» Џ“
“ой едва ли би се хвалил и разказвал за себе си. Ѕеше от хората, които не б€ха тщестлавни. —нобизмът му бе още по-чужд. ¬ разказа си би спестил и изжив€ната радост и горчилката, ко€то е зас€дала в гърлото му като състезател и треньор, за да не си помисли н€кой, че се прави на герой или на мъченик.
јла в едно сме сигурни! »ван ћоканов с удоволствие би говорил за футбола, за момчетата, които пред очите му, не без негова помощ, ставаха мъже, за философи€та си на наставник.
”ви! ќнази с косата ни изпревари. ќтпрати го в небитието и остави да зее гол€ма празнина в истори€та на клуба, на варненски€ и на български€ футбол. “ам белите листи ще останат завинаги неизписани, без отговор на що е в€рност към клуб и роден град, към любимата игра и онези момчета, които идваха и си отиваха, но се наричаха и винаги б€ха истински отбор. «ащото за това имаше право да говори само един човек в Ѕългари€ - »¬јЌ ћќ јЌќ¬!
ƒано разказите на най-близките му хора и на състeзателите, с които непрекъснато се стремеше към непревзети футболни върхове, поне отчасти запълн€т празнината.
Ћил€на ћоканова - съпругата
УЅеше много добър съпруг и грижовен баща. “ой просто трепеше над сина ни —ашо. „есто на тази тема се спречквахме. ћоже да ви прозвучи неверо€тно, но у дома, що се отнас€ до възпитанието на детето ни, аз б€х човекът с по-твърдата ръка.
ѕолучи покана за работа в  ипър. ¬сичко му бе готово за заминаване. Ќо той доста се двоуми докато накра€ реши, че на мен и на сина ми ще ни е трудно сами във ¬арна. » отказа да замине в последни€ момент. “ой не сподели с мен другите си мотиви за отказа, които, сигурна съм, е имал. јла аз останах поласкана - предпочете семейството си. Ќе го поблазни дори месечното възнаграждение от 280 долара, една доста прилична за онова време сума. Ќикак не обичаше да се отдел€ от дома.  огато на три пъти го освобождаваха от У„ерно мореФ, отказа предложението на много клубове в страната да им стане треньор. ƒори на УƒобруджаФ, ко€то, както се казва, е на една ръка разсто€ние. ѕривикваха го със заплата и от 500 лева, но той отказваше на всички неизменно с един и същи думи: Ујз не съм чергар!Ф
—ъпругът ми бе принципен и честен. ƒори и да не бе лично засегнат, н€кой накърнеше ли тази възприета от него житейска лини€ на поведение, прибираше се след заседание или тренировки у дома направо съсипан. ѕриемаше хората, които открито заставаха срещу него. » безмерно страдаше без да го сподел€, без да назовава имена, от постъпките на лицемерите. Ќай-много се наскърб€ваше, когато те б€ха от средата на футболистите, на които помагаше не само да станат добри състезатели, но им проправ€ше и път в живота. » пак никого не злепостав€ше, пак никого не обиждаше.
ѕочти вс€ка заран, в първите години от треньорската си кариера, ходеше или пред дома на тогавашни€ кмет Ќиколай Ѕо€джиев или пред общината да го моли за квартири на футболистите. јла съпругът ми, макар че б€хме много притеснени и тр€бваше да освободим дома, в който живеехме, а н€махме квартира, нито веднъж, пред никого не спомена за семейни€ проблем. ƒруги съобщили на командващи€ ¬ћ—, а той, нев€рващ, за€вил: Ућоканов никога не е говорил пред мен за собствена квартира!Ф
Ѕеше откровен и открит човек, каквото и да му струваше това. Ќа едно заседание на секци€та командващи€т го прекъсва. Ќо ¬аньо не си подвива УопашкатаФ пред големи€ началник, а недоволен направо му казва: У—лушайте ме! јко ¬ие сте адмирал на флота, аз съм адмирал на футбола!Ф  омандващи€т след заседанието му казва: У“и беше прав!Ф
–азбираемо за всеки е, че б€х много запалена и обичах да ход€ на мачовете във ¬арна. » много често посрещах тима на гарата, особено в случаите, когато се връщаше с победи от —офи€. “ова продължи до фаталната 1955 г.—лед пет поредни победи над столичните отбори, нещата тръгнаха назад. » аз, за разлика от треньора на състава, мо€т съпруг, който преглъщаше всичко, изпаднах в нервна криза: заприказваха ли за загубите на У„ерно мореФ, сълзите сами бликваха от очите ми. ≈дин път тъй, втори - пак...
ћоканов реагира веднага: забрани ми въобще да посещавам мачовете на отбора му. «а да не се вълнувам, в тези часове ходех обикновено на кино. —лед това научавах резултата и по-лесно понас€х загубите на черноморци.
„увствах, че н€как му е неудобно да ходи с момчетата на обeди и вечери, макар че му се полагаха.  огато беше във ¬арна, винаги се прибираше у дома да се храни. ¬еднъж ¬асилев и Ѕил€лов мисл€, че донесоха у дома торбички с продукти от стола срещу обeдите и вечерите. Ќо н€кой от т€х (дали не и двамата - не мога да се сет€) отнесе сериозно мъмрене за това, че е поискал продукти без негово знание.
Ѕеше готов на всичко за клуба си. Ѕ€хме спестили н€кой лев. “р€бваше да се плати нещо, мисл€, за идването на футболист от друг отбор.  асата на клуба била празна и той даде всичките ни спест€вани€, за да не се спира работата. ¬ръщането на парите се забави почти година, но той не поиска нито веднъж парите ни. Ќ€кой от началниците във флота научил за случа€ и запов€дал да се намер€т пари и да се издължат на ¬аньо.
»зключително много държеше на добри€ тон. ¬ √ермани€ Ѕоснов, афектиран в играта, нарича с обидни думи германските футболисти. —тава скандал. ¬ хотела съпругът ми съветва водача, млад офицер от ¬ћ—, да отиде и да се извини на ръководителите на немски€ клуб, защото ще стане много лошо. Уƒобре! ƒобре!Ф- отвърнал офицерът, а на връщане във влака гордо за€вил, че е запазил българското достойнство и не се извинил. ќще с пристигането на отбора във ¬арна се получава и писмо-оплакване от тогавашната √ƒ–. ѕо повод на инцидента е свикано съвещание в щаба на флота за из€сн€ване на случа€ и наказване на виновниците. ¬ един момент този, който ръководи заседанието, казва: УЅезпартийните да изл€зат!Ф  ой е безпартийни€т? ≈динствен ћоканов. ¬ негово отсъствие се взема решение, че той е главни€т виновник за случилото се. »здават заповед за неговото освобождаване от треньорската длъжност. —ъпругът ми преглътна и тази горчилка без вопъл, в името единствено на любовта си към родни€ клуб.
—помн€м си и куриоза при този случай. ќт всички футболни де€тели в града, единствен спартакли€та  ирил ѕавлов / инко/ отиде при командващи€ флота и се опита да защити съпруга ми.  олко много са се уважавали един друг съперниците от футболното поле!Е
¬сеизвестно е, че бе фаталист. ќще паз€ като скъпа реликва от треньорството му едно от моливчета. — т€х той неизменно попълваше преди срещите тимовите листове, защото си бе наумил, че те му нос€т сполука. » жизнени€т си път завърши като непоправим фаталист: издъхна на 13 април 1982 г.! ƒен€т бе вторник!Е
ћного се развълнува по време на уреденото честване на 70-ти€ му рожден ден на 20 март 1982 г. Ѕеше вече вдигнал високо кръвно нал€гане. Ќа 4 април получи инсулт и след 9 дни почина. „есто изпадаше в кома, но в последни€ си ден се чувствуваше много добре и лекуващи€т лекар дори ми вдъхна надежда, че може и да се оправи. ƒокторът бе негов дългогодишен фен. „ас че и повече, след визитаци€та, говориха за футбол. ¬аньо бе много доволен. Ќапусна този св€т, тъй да се каже, на уста с любимата си игра...Ф
јлександър ћоканов - синът
У¬ дома ни много р€дко се говореше за футбол. Ѕаща ми отвaр€ше дума на тази тема в екстремни моменти: при гол€ма победа или след тежка загуба. “ъй че не ни даваше повод за диалог по наша инициатива - мо€ или на майка ми - да говорим за спорта, който бе житието и битието му. ¬ тази връзка не си спомн€м случай да си е изпускал нервите вкъщи, тъй да се каже Уда си го изкараФ на домашните при загуби на отбора, при струпали се на главата му непри€тности около тима или след заседание на секци€та на флотското дружество. Ќе ни товареше със своите проблеми. » ние с майка ми мълчаливо прежив€вахме несполуки и проблеми, защото не б€хме и не можехме да сме безразлични към отбора, който водеше главата на нашето семейство.
ƒори при смените от треньорски€ пост, чувствахме че му е непри€тно, но го прежив€ваше вътрешно, не се е оплаквал. ѕозвол€ваше си пон€кога да спомене с горчивина, между другото, единствено имената на де€телите и състезателите, които са били против него или на членовете на секци€та, които дават акъл, без да разбират нещо от футбол. Ќе пропускаше обаче да отбележи и тези, които му помагаха в работата - ¬елико —танков, ’ари —офи€нов, ћилан —татев...
Ѕеше грижовен баща. —ам ме заведе на басейна при треньора ћилко –ачев, за да ме учи да плувам. » дума не отвори нито като разбра, че отидох да тренирам във футболната школа на У—партакФ при ѕетър ћинчев, нито когато изл€зох да игра€ срещу отбора на У„ерно мореФ от мо€та възраст. Ќе се намеси и при избора ми да игра€ водна топка, а не футбол. ќстав€ше ме самосто€телно да избирам път€ на своето развитие.
јла и аз попаднах в плен на това, че беше непоправим фаталист. Ќе вървеше отборът - н€колко мача н€маше попадение в противниковaтa вратa. ѕо този повод, преди мачовете извеждаха тима, както тогава се казваше, на режим по хотели и почивни станции. — мой при€тел ни бе интересно да сме край състава - да слушаме шегите им, да следим играта им на карти или на бил€рд. «а зла участ още след първото ни посещение, отборът победи с н€колко гола. » н€маше вече спасение: баща ми ни задължи поне н€колко часа да сме с тима на лагерите му преди срещите във ¬арнаФ...
янко јтанасов
У“ой беше принципен, болезнено взискателен най-напред към себе си и после към състезателите си. „увстваше се за всичко отговорен пред отбора, пред самите футболисти - имаше ни като негови деца. Ѕеше и прословут с любовта си към клуба. “ри пъти бе освобождаван от У„ерно мореФ. «на€, че бе канен и в —офи€, и в ѕловдив, и в други градове. јла той не напусна града. ќтиде и стана един обикновен мичман на пропуска на портала на ћорското училище, но не изневери на първата си и последна гол€ма любов.
«а да подкреп€ твърдението си за неговата взискателност, ще разкажа следни€ случай. ѕривършихме мачовете от есенни€ д€л на първенството. Ќо той беше насрочил две разтоварващи тренировки. ѕри втората осъмнахме в типично варненско време. —неговалеж с бурен в€тър: на две крачки не се вижда нищо. —ъбрахме се с надеждата, че той ще отложи последната за годината тренировка.
Ќищо подобно! ƒойде с 39.3 градуса температура, съблече се и хукна пред нас във виелицата. «ачерви се цели€т и изостана. ќстанах до него и докато б€гаме, мърмор€: У“ренер, за какво беше тази тренировка в този кучешки студ!Ф ѕо път€ не ми отговори. ¬ съблекалн€та, поел въздух и успокоил дишането си, ћоканов извади сво€ железен аргумент: Уянко, това е нашата професи€! » на мен, и на теб ни плащат, за да тренираме!...Ф
ƒимитър Ѕоснов
У»махме за треньор един превъзходен човек - »ван ћоканов. Ѕеше ни като баща. » с държанието си, и с действи€та си непрекъснато ни даваше личен пример как и за какво тр€бва да сме взискателни към себе си.  араше ни се, но никога никого не искаше да злепостави и ни защитаваше пред ръководителите от секци€та, които много често б€ха от лъв нагоре...Ф
»ван »ванов - вратар
У«а »ван ћоканов тр€бва да се напише не очерк, а ц€ла книга.  нига за един достоен, почтен и достолепен човек! “ой бе Ћичност с главна буква. » остави незаличими следи в У„ерно мореФ, както никой друг треньор. “ой води към майсторството цели три поколени€ футболисти. “ой бе човек принципен до безкрайност, човек на реда и дисциплината. ѕри него н€маше отсъстви€, кръшкане, манкиране в тренировките, н€маше лъжи. ”спехите ни до гол€ма степен се дължаха на неговата взискателност и бащинско чувство към нас. » не бе отмъстителен. Ќадмогваше случайно или нарочно нанесени обиди и огорчени€, за да може и той сами€т, и хората край него да служат по-добре на общата футболна кауза. «аслужава си неговото име да бъде отбел€зано в юбилейната книга със златни букви...Ф
ƒам€н √еоргиев
У» като мъж не бе дребен, но за мен »ван ћоканов бе и си остава една гол€ма фигура в У„ерно мореФ. Ѕеше селекционирал в годините н€колко отбора от себераздаващи се футболисти, които воюваха с успех у нас и в чужбина за издигане прeстижа на клуба и за доброто му име.
»зпитвах особено гол€мо уважение към мо€ наставник. ÷ен€х у него качеството на много принципен човек. ƒори с осанката си вс€ваше респект. »зправeх ли се пред него, за да говорим, обземаше ме н€какъв благороден страх. Ќе желаех да се разминаваме в мислите, независимо от това дали ставаше дума за футбола или за живота.
“очно преди сватбата ми бихме —лави€ с 3:0 с мои три гола. ¬ъншно р€дко издаваше чувствата, които го вълнуват. јла аз вече добре го познавах и усещах, че вътрешно си€еше от радост. «атова и не се изненадах, когато във вихъра на тържеството, излезе на дансинга и под кръшните звуци на оркестъра, пред сво€та 60-годишнина, изигра с при€телката на ћартин »ванов такъв кючек, че събра очите на сватбарите...
ѕрословута бе неговата ненавист към тютюнопушенето. ¬еднъж дори съотборниците ми му предложили висока миза, само за да го накарат един единствен път да си дръпне от цигара. ќтказал е доста пари при облога. ј нас пушачите, особено младите футболисти, преследваше като диверсанти.
»злизаме от тренировка със «дравко ћитев и запалваме по цигара, макар че пред него се правехме на непушачи. «астига ни той отзад и ми отпра такъв шамар през врата с гол€мата си ръка, че вид€х звезди посред б€л ден. ѕо-възрастни€т от мен ћитев се размина с физически€ УсъветФ, но констатаци€та в укорните думи след удара, уж отправени към мен, б€ха по-болезнени за по-старши€: У«апочваш да приличаш на ћитев!ФЕ
 олкото повече минаваше времето, толкова повече си давах сметка, че той не се противеше на тютюнопушенето, за да задоволи сво€ прищ€вка. “ой е мислил за нас, за нашето здраве, за нашата кондици€ и състезателен режим...Ф
јбил Ѕил€лов
У»маше окото на вещ селекционер: беше достатъчно да ме види в един единствен мач, за да открие в мен футболиста. ѕоложителните му качества сигурно са изтъквали и други мои съотборници. Ќо с риск да ги повтор€ отбел€звам, че »ван ћоканов бе възпитан и културен човек. “ой не ни беше само треньор. “ой ни бе възпитател. Ќещо повече - беше ни като родител. » мнозина от нас до кра€ на дните му на бели€ св€т, му останаха люб€щи, признателни синове.  огато приключих състезателната си кариера и станах треньор на У алиакраФ -  аварна, радостен ли б€х или разочарован - все едно - преди да се прибера у дома, минавах през дома му. „увствах нужда да размен€ дори само н€колко думи с него, защото знаех, че ще бъда разбран...
–ед и дисциплина имаше в отбора, благодарение на негови€ авторитет. “ой ни съветваше за всичко - дори за пазаруването на облекло - кой сезон какво да си купуваме, какво тр€бва да носим. ¬инаги ни искаше спретнати, стегнати, когато излизаме на терена - обръснати. “ъй постепенно се научихме да бъдем като него - чисти, спретнати... ”роците му по възпитание към нас в дух на естетика, честност, културно поведение в обществото по-късно често прилагах с успех към моите възпитаници в черноморската футболна школа и ‘  УЅреваФ...
—тефан √енов
У∆ивотът му бе изц€ло посветен на футбола и на сина му. ¬ истори€та на български€ футбол едва ли ще се намери толкова всеотдаен и честен човек.
ѕри извиненото си отсъствие от редовните тренировки, поради следване в »нженерно-строителни€ институт в —офи€, бързо трупах излишни килограми и това затрудн€ваше мо€та пълноценна из€ва в мачовете на отбора. —таранието ми и чрез самоподготовка да наваксам загубеното не даваше, според ћоканов, достатъчно добри резултати. » той не си скъпеше труда след тренировка да облече два анцуга, да се качи на колелото и да ме придружава по трасето на предписани€ крос, докато Устоп€вамФ излишните килограми. Ќе че ми н€маше доверие - знаеше, че не кръшкам от натоварването. “ой просто се чувстваше задължен като мой спортен наставник да е съпричастен на моите мъки да бъда във форма за поредни€ мач на У„ерно мореФ. јз и днес не намирам думи точно да класифицирам този негов жест...Ф