–Ш—Б—В–Њ—А–Є—П
 


ƒјћяЌ √≈ќ–√»≈¬ ≈¬–ќѕ≈…— »я“ ёЌќЎ≈— » Ўјћѕ»ќЌ

–оден на 18.01.1950 г. –ожба на черноморската футболна школа. ¬ представителни€ отбор на клуба влиза на 18 години, а на 19 става европейски юношески шампион с отбора на Ѕългари€ на първенството в √ермани€. «а този състав е изиграл 11 мача, за младежки€ -16, а за УЅФ отбора - 9. »ма 213 мача в групата на майсторите и е отбел€зал 55 гола. —едемнадесет години е треньор в детско-юношеската школа на клуба. Ѕил е треньор на УќвечФ- ѕровади€, УЋокомотивФ-  аспичан и УЅотевФ- Ќови пазар, чийто състав под неговото ръководство влиза в УЅФ професионалната футболна група.
-  ъм кои спомени най-често се връща и днес крилото ƒам€н √еоргиев?
- ≈стествено към прежив€ното през 1969 г. в тогавашната √ƒ– на европейското юношеско първенство. “ам минавах за един от опитните, защото б€х дебютирал в национални€ юношески тим още през 1965 г. Ѕ€хме посто€нен състав под ръководството на ƒимитър ƒойчинов. Ќо това е само една от предпоставките да станем шампиони на континента. ƒругата бе, че по това време съществуваше ≈литна юношеска група. ”частниците в не€ играеха преди мачовете на мъжките отбори, придобиваха опит, потап€ха се във футболната обстановка, насърчавани от публиката и забел€звани от треньорите на мъжките отбори.
¬секи мач на първенството на континента бе страхотна битка с участници, които по-късно б€ха сред звездите на европейски€ футбол.  ато, например, един Ѕрайтнер, чийто отбор на тогавашната ‘–√ специалистите сочеха за най-стабилен. ѕобедихме го с 1:0. –азвенчахме представителите и другите две европейски футболни сили - ‘ранци€ и »спани€. ёношите им отстъпиха пред нашата по-добра игра с по 3:1, а победихме и състава на тогавашни€ ———– с 4:0.
- »маше ли твои попадени€ в тези важни срещи?
- «а мое гол€мо удовлетворение и в трите мача отбел€зах по един гол. Ќа финала се изправихме срещу тима на домакините. Ѕеше най-тежки€т ни двубой: пълен стадион с германци, дъжд като из ведро, тежък терен. Ќа почивката ни водеха с 1:0, но в съблекалните б€хме учудващо спокойни. ƒойчинов спр€ вниманието ни върху н€кои наши досадни грешки и доиз€сни задачите ни в играта през втората част на мача. —лед едно сполучливо центриране на “одор √еоргиев от Ѕургас, ѕламен янков от ÷— ј отбел€за красив гол с глава. «авършихме наравно и в продължени€та. —поред регламента, жреби€т отреди ние да сме шампионите на континента...
- »гра по-късно и в УјФ отбора на страната...
- —амо два пъти, но имах удоволствието да игра€ с јспарухов, с якимов, с “одор  олев...
ѕризнавам - съжал€вам, че не усп€х да разкри€ истинските си възможности на терена. ≈дна от причините е, че претърп€х сериозна контузи€. Ѕлизо година не играх - б€х на стационар в —офи€. —лед като ми биха 80 инжекции продължих да игра€, но вече не б€х пълноценен. «агубих темпа на развитие. ¬инаги съм бил амбициозен. » съвестно тренирах, ала останах под върха, който мисл€ че можех и заслужавах, според възможностите си, да достигна.
- –адваше ли те славата на ненадминат симулант сред българските нападатели при УизпросванетоФ на дузпи?
- “акава слава не е за завиждане. »стина е, че отборът ми е печелил точки, благодарение на мо€ УталантФ да падам артистично, който подвеждаше и най-печените съдии. јла това бе нож с две остриета. «а нарушени€ срещу мен са отсъдени, според статистиците, 58 дузпи. Ќе помн€ колко от т€х са били истински и колко плод на мо€та артистичност. Ќо зна€ със сигурност, че не са ми свирили поне още толкова във важни мачове, в които тимът ми можеше да е победител или да завърши наравно. Ќе ги отсъждаха, защото не ми в€рваха. ј и сковаващо е съди€та още преди срещата, настървен от вече печалната ти слава, да се обърне пред 22-мата към теб с думите: У√еоргиев, днес никакви шашарми! ƒузпа н€ма да ти дам!У
-  ой ти ги каза?
- » други арбитри под друга форма са ме предупреждавали. Ќо аз запомних изречените преди един мач от Ќикола ƒудин. ¬се пак излезе мъжкар. ѕобедихме с 2:1 от дузпа за мое събар€не в наказателното поле...
-  акъв бе представителни€т отбор на У„ерно мореФ, в който се включи юношата ƒам€н √еоргиев?
- ƒокато го гледах отстрани разбирах, че футболистите му отстъпват по спортно-технически качества на състезателите от големите и поддържани от тогавашните големци тимове. Ќо моите любимци, с мнозина от които по-късно имах щастието да игра€, воюваха на терена психически необременени, с дух и пълно взаимодействие. “ова носеше успехи на отбора и срещу най-силните в страната.  огато ние, младите, се вл€хме в черноморските редици, мисл€ че внесохме повече емоционалност в състава. ј имаше и добри изпълнители. ¬ъзхищавал съм се от интелигентната игра на —тефан √енов /Ўото/. ƒокато го наблюдавах извън терена, между нас като че съществуваше н€каква мисловна връзка. јз предвиждах неговите мисли и неговите следващи действи€. ѕри това положение на мен, младока, бе лесно да го копирам на терена, да се уча от него.
- Ќай-любопитни€т факт в кариерата ти?
- Ќе съм изжив€вал загуба във варненските дербита със съгражданите ми от У—партакФ. ƒвата пъти, когато ни победиха през мо€та кариера, б€х контузен и не играх. «апомнил съм мача, който спечелихме с 2:0. —лед центриране на —тефан Ѕогомилов вкарах гол с глава, нещо което ми се е случвало само още два пъти - срещу УЋевскиФ на У√еренаФ и срещу УЅотевФ- ѕловдив във ¬арна... ¬ наши€ отбор ставаше обратното: аз вдигах топката, а Ѕогомилов бележеше с глава.