ДАМЯН ГЕОРГИЕВ – ЕВРОПЕЙСКИЯТ ЮНОШЕСКИ ШАМПИОН
Роден на 18.01.1950 г. Рожба на черноморската футболна школа. В представителния отбор на клуба влиза на 18 години, а на 19 става европейски юношески шампион с отбора на България на първенството в Германия. За този състав е изиграл 11 мача, за младежкия -16, а за “Б” отбора – 9. Има 213 мача в групата на майсторите и е отбелязал 55 гола. Седемнадесет години е треньор в детско-юношеската школа на клуба. Бил е треньор на “Овеч”- Провадия, “Локомотив”- Каспичан и “Ботев”- Нови пазар, чийто състав под неговото ръководство влиза в “Б” професионалната футболна група.
- Към кои спомени най-често се връща и днес крилото Дамян Георгиев?
– Естествено към преживяното през 1969 г. в тогавашната ГДР на европейското юношеско първенство. Там минавах за един от опитните, защото бях дебютирал в националния юношески тим още през 1965 г. Бяхме постоянен състав под ръководството на Димитър Дойчинов. Но това е само една от предпоставките да станем шампиони на континента. Другата бе, че по това време съществуваше Елитна юношеска група. Участниците в нея играеха преди мачовете на мъжките отбори, придобиваха опит, потапяха се във футболната обстановка, насърчавани от публиката и забелязвани от треньорите на мъжките отбори.
Всеки мач на първенството на континента бе страхотна битка с участници, които по-късно бяха сред звездите на европейския футбол. Като, например, един Брайтнер, чийто отбор на тогавашната ФРГ специалистите сочеха за най-стабилен. Победихме го с 1:0. Развенчахме представителите и другите две европейски футболни сили – Франция и Испания. Юношите им отстъпиха пред нашата по-добра игра с по 3:1, а победихме и състава на тогавашния СССР с 4:0.
– Имаше ли твои попадения в тези важни срещи?
– За мое голямо удовлетворение и в трите мача отбелязах по един гол. На финала се изправихме срещу тима на домакините. Беше най-тежкият ни двубой: пълен стадион с германци, дъжд като из ведро, тежък терен. На почивката ни водеха с 1:0, но в съблекалните бяхме учудващо спокойни. Дойчинов спря вниманието ни върху някои наши досадни грешки и доизясни задачите ни в играта през втората част на мача. След едно сполучливо центриране на Тодор Георгиев от Бургас, Пламен Янков от ЦСКА отбеляза красив гол с глава. Завършихме наравно и в продълженията. Според регламента, жребият отреди ние да сме шампионите на континента…
– Игра по-късно и в “А” отбора на страната…
– Само два пъти, но имах удоволствието да играя с Аспарухов, с Якимов, с Тодор Колев…
Признавам – съжалявам, че не успях да разкрия истинските си възможности на терена. Една от причините е, че претърпях сериозна контузия. Близо година не играх – бях на стационар в София. След като ми биха 80 инжекции продължих да играя, но вече не бях пълноценен. Загубих темпа на развитие. Винаги съм бил амбициозен. И съвестно тренирах, ала останах под върха, който мисля че можех и заслужавах, според възможностите си, да достигна.
– Радваше ли те славата на ненадминат симулант сред българските нападатели при “изпросването” на дузпи?
– Такава слава не е за завиждане. Истина е, че отборът ми е печелил точки, благодарение на моя “талант” да падам артистично, който подвеждаше и най-печените съдии. Ала това бе нож с две остриета. За нарушения срещу мен са отсъдени, според статистиците, 58 дузпи. Не помня колко от тях са били истински и колко плод на моята артистичност. Но зная със сигурност, че не са ми свирили поне още толкова във важни мачове, в които тимът ми можеше да е победител или да завърши наравно. Не ги отсъждаха, защото не ми вярваха. А и сковаващо е съдията още преди срещата, настървен от вече печалната ти слава, да се обърне пред 22-мата към теб с думите: “Георгиев, днес никакви шашарми! Дузпа няма да ти дам!“
- Кой ти ги каза?
– И други арбитри под друга форма са ме предупреждавали. Но аз запомних изречените преди един мач от Никола Дудин. Все пак излезе мъжкар. Победихме с 2:1 от дузпа за мое събаряне в наказателното поле…
- Какъв бе представителният отбор на “Черно море”, в който се включи юношата Дамян Георгиев?
– Докато го гледах отстрани разбирах, че футболистите му отстъпват по спортно-технически качества на състезателите от големите и поддържани от тогавашните големци тимове. Но моите любимци, с мнозина от които по-късно имах щастието да играя, воюваха на терена психически необременени, с дух и пълно взаимодействие. Това носеше успехи на отбора и срещу най-силните в страната. Когато ние, младите, се вляхме в черноморските редици, мисля че внесохме повече емоционалност в състава. А имаше и добри изпълнители. Възхищавал съм се от интелигентната игра на Стефан Генов /Шото/. Докато го наблюдавах извън терена, между нас като че съществуваше някаква мисловна връзка. Аз предвиждах неговите мисли и неговите следващи действия. При това положение на мен, младока, бе лесно да го копирам на терена, да се уча от него.
- Най-любопитният факт в кариерата ти?
– Не съм изживявал загуба във варненските дербита със съгражданите ми от “Спартак”. Двата пъти, когато ни победиха през моята кариера, бях контузен и не играх. Запомнил съм мача, който спечелихме с 2:0. След центриране на Стефан Богомилов вкарах гол с глава, нещо което ми се е случвало само още два пъти – срещу “Левски” на “Герена” и срещу “Ботев”- Пловдив във Варна… В нашия отбор ставаше обратното: аз вдигах топката, а Богомилов бележеше с глава.
