История на ПФК “Черно Море” след 1945 г.
НОВОТО ФУТБОЛНО ВРЕМЕ
Футболът в страната променя посоката на самостоятелно, зависещо единствено от волята на деятелите и състезателите си развитие. Въпреки това, чрез обединените клубове “Тича” и “Владислав” под името “ТВ-45”, а по-късно и ТВП, “Ботев” при ДНА, ВМС, СКНА, отново “Ботев” и “Черно море”, играта продължава да владее сърцата на привържениците и да откроява безспорни футболни дарования. През 1949 г. “Ботев” е шести в класирането, а неговият нападател Недко Недев е голмайстор на страната с 12 точни попадения. През 1953 г. играчите на “BMC” се отсрамват пред своите предци и в лют спор със столичните състави печелят бронзовите медали в първенството на националната първа дивизия.
При поредното преименуване през 1959 г. в “Черно море”, с което име футболният клуб прекрачи прага на XXI век, треньорът Иван Моканов селекционира и подготвя стабилен състав, който в 12 поредни шампионата само три пъти се класира във втората половина на таблиците. Иван Иванов, Симеон Нинов, Янко Атанасов, Владимир Грозданов, Димитър Боснов, Абил Билялов, Стефан Янев, Стефан Богомилов, Георги и Никола Димитрови, Здравко Митев, Андрей Стоянов, Стефан Генов, Любчо Атанасов, Петър Дудунов, Любен Костов, Стоян Георгиев, Дамян Георгиев, Божил Колев не остават в историята на варненския футбол само със забележителните си прояви на българските терени. И няма да се запомнят единствено с факта, че са играли през този период съществена роля при разпределението на медалите в държавните първенства. Резултатите на отбора, в който се състезават, в срещите на международното поле, още будят голямо възхищение.
Пред майсторството на черноморци прекланят глава именити съперници и като гости, и като домакини: “Вашаш” и “Ференцварош” – Будапеща, “Рапид” – Букурещ, “Спарта” – Прага, “Шефил Уензди”, “Бешикташ”, “Аякс”, “Нотингам”, “Дарби Каунти”, “Гурник” – Забже, “Стандарт”, “Селта”, “Арминия”, националният отбор на Япония, “Стал” Мелец, “Цървена звезда”… Не по-малко впечатлителни са и равенствата с вицешампиона на Германия “Вердер” – Бремен, с “Щутгард”, “Байер” – Леверкузен, с “Айнтрахт”, с английския “Ковънтри”, с “Динамо” – Киев в редиците си с Лобановски…
Не ще и съмнение, че всичко това е плод и на детско-юношеската школа на клуба, в която през годините вещите откриватели на таланти Атанас Аврамов-Кафето и Димитър Димитров – Клечо извеждат десетки футболни дарования до мъжкия тим и националния отбор.
Не са много радостни последните години от миналото столетие и първите от новото за черноморци. Преходът от ведомствен към клуб с граждански и професионален статут е мъчителен. Пътят му лъкатуши до двете крайности на хамлетовското “Да бъда или да не бъда!”. Мнозина се опитаха да изведат клуба от тежкото положение, но малцина стигнаха до частичен успех – само да запазят статуквото. В края на краищата и едните, и другите стигнаха до извода, че за спасението в новите условия се изисква и нов подход. И клубът има щастието да попадне на истински спасители. Промените започват с поемане на президентския пост от Красен Кралев. Той преобразува клуба в акционерно дружество и с последващата помощ на Георги Илиев и Христо Асенов, успяват да го изведат от “блатото”. По-късно Илия Павлов, уважаваният в българските делови среди бизнесмен, стабилизира позициите му в българския футбол.
“Черно море” прекрачи прага на XXI век в компанията на отборите от елитната ни футболна група. Перспективата бе отборът да заемe подобаващо място във футболния живот на страната и Европа, което да отговаря на 90-годишната славна история на клуба и на завета на няколко поколения треньори, състезатели и деятели, предани на традициите, обичта и верността към футболната магия, акостирала преди 110 години на варненския бряг в двора на Мъжката гимназия и завладяла цяла България…
Гибелта на Павлов през март 2003 г. постави 90-годишния клуб пред ново изпитание.
Илия Павлов обаче не успя да завещае започнатото в ПФК ”Черно море” в надеждни ръце между ръководните хора в корпорацията. Наследниците му разпродадоха всички футболисти на клуба, за да си възвърнат направените инвестиции и взеха решение за ликвидация на клуба, ако не се намерят инвеститори, които да поемат изцяло издръжката му. Въпреки че две години по-рано те бяха получили безплатно от Георги Илиев отбор, утвърдил се във Висшата лига, наследниците на Павлов не се посвениха да разрушат всичко това, което бе градено през последните 5 години. Това изправи шефа на Надзорния съвет Петър Пасев пред почти неразрешимата дилема: как да продаде едно име без съдържание! В един момент, останал единственият човек от старото ръководство, който се бори за оцеляването на клуба, той пое отговорността да доведе до успешен край дългата и инфарктна одисея по запазването на ПФК “Черно море”. Пълният крах бе предотвратен с усилията на Община Варна и лично на кмета Кирил Йорданов. Появата в последния момент на варненския бизнесмен Христо Велков, получил безплатно акциите на клуба с произтичащите от това права и задължения, изискваше бърза реакция и вземането на оптимално полезни за укрепването на клуба и отбора му решения.
Дълговете, завещани от наследниците на Павлов, безхаберното и некомпетентно двумесечно управление на Велков, несигурността в бъдещето, липсата на цели в по-далечна перспектива продължиха да водят до инфарктни колебания живота на най-стария български футболен клуб в първата година от последното десетилетие към вековния му юбилей. Това бе ново велико изпитание за онези, които сметнаха, че ще е кощунство да се затрият въжделенията, заветите и труда на десетки поколения деятели, треньори и състезатели и не само желаеха, но и се постараха да запазят за поколенията един от незаменимите символи на спортна Варна.
В тази тежка ситуация ПФК “Черно море” повече от година броеше своите истински приятели и доброжелатели.
Естествено е в тежката криза отново да ги намeри в Общината. Следвайки примера на своите по-близки и по-далечни предшественици, които ратуваха обществено полезните спортни каузи да оцелeят и да бъдат подпомагани всячески, днешният кмет на Варна Кирил Йорданов не само излезе с два призива към варненци да се притекат на помощ на футболния клуб, но и сам да се ангажира с непрекъснати срещи с бизнесмени в търсене на изход от продължаващата повече от година криза.
Още по-естествено е преброените да са из редиците на бившите футболисти и деятели.
Ала по-необяснимо е, че само един варненец, апропо с бизнес вече в столицата – Красен Кралев – отново, за втори път в продължение само на три години, се оказа най-обществено ангажиран мъж и през октомври 2003 г. пое тежката отговорност да оглави, да ръководи или по-точно да спасява, с цената и на много лични средства , похарчени без гаранции за възвращаемост, наклонения до критично допустимия крен черноморски кораб в бурното българско футболно море.
Учудващо е обаче, че един от потомците на вечния съперник на тичанци, владиславци и черноморци “Левски” /София/ – Велислав Вуцов – за втори път успешно направи “изкуствено дишане” на представителния отбор на “Черно море”, не само за да го има сред елита, но и да е дори на висотата, която повеляват традициите. През 2004 г. Кралев стабилизира финансовото състояние в клуба, след като привлече за основен акционер корпорацията “Химимпорт”, чиито две компании Армеец и Централна Кооперативна Банка станаха основни спонсори на ПФК “Черно Море”. Успешният дебют като старши треньор на една от легендарните рожби на школата на клуба Илиян Илиев и отличното представяне на отбора през сезон 2004-2005 дават надежда, че ръководството на най-стария български клуб е намерило вярната посока.
Мнозина класифицират оцеляването като чудо. В началото на ХХI век е най-малкото наивно да се говори за чудеса. Но е факт, че 90-годишният клуб продължава да го има, че той върви, макар и разколебан от преживяното сътресение през последното десетилетие, към вековния си юбилей…
И пак се сещаме за заветните думи на поета: “НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ!”
